Старопланински цигай

Овце от породата

Ареал на разпространение на старопланинския цигай

Старопланински цигай е българска порода овце с предназначение добив на вълна и месо.

Разпространение

Породата е разпространена в стопанства в селища, намиращи се в Предбалкана и Стара планина в Централна северна България. Породата е създадена чрез възпроизводително и поглъщателно кръстосване на местки полу и планински породи овце с кочове от породата Цигай. Призната е за порода през 1992 г.

Към 2008 г. броят на представителите на породата е бил 11 700 индивида.

Рисков статус – няма риск.

Описание

Овцете са средно едри с компактно тяло. Главата е средно голяма с права профилна линия. Мъжките са с добре развити охлювообразни рога. Женските са безроги. Опашката е дълга, зарунена.

Руното е затворено, а вълната е еднородна.

Овцете са с тегло 45 – 48 kg, а кочовете 70 – 80 kg. Средният настриг на вълна е 3 – 3,5 kg при овцете и 5 – 6 kg при кочовете. Плодовитостта е в рамките на 105 – 110%. Средната млечност за лактационен период е 80 – 85 l.

Литература

• Породи селскостопански животни в България, Авторски колектив, Каталог, Второ преработено издание, издателсво ИФО Дизайн ООД, ISBN 978-954-92216-3-3, 2008 г. стр.88

Външни препратки

• Старопланински цигай