Имам си аз едно телефонче - едно такова мъничко, черничко, с мечета и звездички по него, поочукано малко (абе уж съм добра в ръцете, ама това телефонче все го изпускам милото :(( ) ама си ми е моето телефонче. И име си има даже - Овчица (много обичам овце, ейй, много... и кравички обичам, и прасенца, и всякакви други такива селски животинки..не знам защо..сигурно защото не е трябвало да ги паса примерно?! ). Та като същинска овчица, Овчицата ми се блее всеки път като получавам съобщенийце. Тук съобщение - бееее, там съобщение - беееее, и въобще си блее по цял ден като истинска малка щастлива овцаааа.
Днес обаче с мама решихме да идем на Веселие - едно весело село сгушено в Странджа, където строим една къщичка от...5 години...минимум. Та решихме с мама, преди да си замина за София тези дни, да я навестим малко, да я видим как я кара там, да посеем малко цветенца и лаленца и да подишаме малко по-различен въздух от този наситен с пушеците от Нефтохим. Да де, Лукойл. Все тая.
Стигнахме ние с мама, отворихме вратите и прозорците да се проветри малко къщата ни, а ние седнахме отвън на стълбите (то и без това другаде няма къде) да посъберем малко от последните топли слънчови лъчи. И както си седим ние спокойни сред цялата тази идилия около нас, мама изведнъж ме бута и ми казва:
- Хайде де! - Какво хайде бе майко? Какво стана пак? мисля си аз стреснато - Няма ли да си вдигнеш телефона!
В първия момент и аз се почудих какво става ама после се усетих, че щом не ми е завибрирало д-то (сещате се, Овчица - заден джоб :)) ), значи не е моята Овчица. След което естествено прихнах да се смея, цунках мама и тръгнах да си мириша цъфналите розички, а мама седи, седи в недоумение и като се сети най-накрая, че те истинските овце в съседния двор блели бая й се позачервиха бузките от срам :)))
Та така, да внимавате какви мелодйки си слагате на вашите Овчици, че после да не се червите :)))